В атомната маса е известен като на маса, която атом има докато то остава в покой. С други думи, може да се каже, че атомната маса е тази, която възниква от общата маса на протоните и неутроните, принадлежащи на един атом в състояние на покой. В рамките на Международната система единицата, която позволява нейното изчисляване и отразяване, е обединената атомна маса.
Трябва да се отбележи, че атомните маси също обикновено се определят като атомно тегло. Това обаче не е напълно правилно, защото масата е свойство на тялото, а теглото варира в зависимост от гравитацията.
По този въпрос трябва да се позовем на произхода на науката. По-конкретно на учените, които залагат на гореспоменатото, за изчисляване и работа с него с ясната цел да се извърши безспорна серия от изследвания и ползи в полза на прогреса.
Така можем да подчертаем, че английският химик Джон Далтън е сред първите герои, които говориха за атомно тегло и които го изчислиха. Това е известно и е влязло в историята, защото е разработил теория в този смисъл, която се основава на пет основни точки.
По-конкретно, стълбовете на неговата мисъл бяха следните: елементите са изградени от атоми, атомите, принадлежащи на един елемент, са еднакви или тези атоми са различни от тези на всеки друг елемент и се отличават с атомното си тегло.
Към тези две ясни наблюдения той добави още две: обединението на атомите на различни елементи поражда химични съединения и тези атоми не могат да бъдат създадени, унищожени или разделени в това, което е химическият процес.
В допълнение към Джон Далтън, не можем да пренебрегнем фигурата на друг важен учен по въпроса за атомната маса. Имаме предвид Йонс Якоб Берзелиус, шведски химик, който заедно с предишния учен и някои други се смята за баща на съвременната химия. Полимер, катализатор или изомер бяха някои от концепциите, които той изложи и въведе в тази наука.
По отношение на атомната маса на елементи от химичен тип, трябва да се каже, че те могат да бъдат изчислени от средно претеглената маса на различните изотопи, принадлежащи на всеки елемент, като се има предвид тяхното относително изобилие. Това помага да се обясни несъответствието между атомната маса в аму (атомна единица за маса) на вещество и броя на нуклеоните, съдържащи се в ядрото на най-разпространения му изотоп.
Експертите обаче твърдят, че атомната маса на изотоп винаги приблизително съвпада с масата на неговите нуклеони. Разликата възниква, защото елементите не са съставени от един изотоп, а по-скоро комбинация, при която има изобилие за всеки от елементите, докато когато се измерва масата на конкретен изотоп, изобилията не се вземат предвид.
Поради дефекта на масата (който е резултат от изчисляването на разликата между два фактора: масата, измерена експериментално и тази, отразена от масовото й число А), атомната маса на изотопите не е еквивалентна на общата сума от масите на така наречените нуклони.