Моралът е дума от латински произход, която идва от термините moris („обичай“). Това е набор от вярвания, обичаи, ценности и норми на човек или социална група, който работи като ръководство за действие. Тоест, моралът ръководи кои действия са правилни (добри) и кои са неправилни (лоши).
Според друго определение моралът е съвкупността от знанието, което се придобива за най -високото и благородното и което човек уважава в поведението си. Вярата за морала се обобщава и кодифицира в определена култура или в определена социална група, така че моралът регулира поведението на нейните членове. От друга страна, моралът обикновено се идентифицира с религиозните и етични принципи, които една общност се съгласява да спазва.
Наборът от морални норми се нарича обективен морал (те съществуват като социални факти, независимо дали субектът решава да ги спазва). Вместо това деянията, чрез които човекът уважава или нарушава моралната норма, съставляват субективен морал.
Заслужава да се спомене, че идеята за морална отговорност се появява с убеждението, че действията на индивида винаги се извършват с цел, освен ако не са в безсъзнание (било поради психично заболяване, психически дисбаланс, последици от наркотици и др. и т.н.). Казва се, че човек, който се възползва от моралните ценности на своето общество, може да измисли по-добра съдба.
Терминът морал може да се използва и като синоним на етиката, като по този начин има смисъл като философска дисциплина или като синоним на морално богословие (теологична дисциплина).