Непотизъм е известен като най преувеличени склонност че някои активни държавни служители, които притежават Държавните служители са по отношение на техните семейства, близки и приятели, когато прави отстъпки или за наемане на държавни служители. В тези случаи индивидът, който има достъп до публична работа, постига целта чрез своята близост и лоялност към въпросния владетел или длъжностно лице, а не чрез собствените си заслуги или способности.
В държави, в които меритокрацията (система, за която заслугата оправдава повишаването на йерархична стълба), непотизмът се разглежда като акт на корупция. На социално ниво не е прието политически лидер да реши да разпредели публичните ресурси на роднина или приятел поради съображения за съпричастност или обич.
Например: Кметът на един град назначава брат си за шеф на Министерството на заетостта. Ако избраният човек акредитира достатъчно заслуги за длъжността (професионално обучение, опит и т.н.), непотизмът ще бъде само подозрителен. От друга страна, ако братът на кмета няма политически или професионален произход, случаят с непотизма ще бъде потвърден.
Непотизмът има хилядолетна история. Смята се, че концепцията произлиза от древногръцкия непос (преведен на испански като „племенник“) или от римския император Хулио Непоте. В римско време всъщност имаше много известен случай на непотизъм, когато Помпей даде важни отговорности на зет си Метел Сципион (с нулев капацитет във военната сфера) и той бе осъден от Марко Антонио пред Сената.
Както казваме, през цялата история е имало много случаи на непотизъм. Сред тях бих изтъкнал например Пизистрат, който управлявал Атина през 6 век пр. Н. Е. И го правил чрез тирания. Фактът, че той наистина се страхуваше от заговори и планове да прекрати мандата си и силата му, го накара да реши да предложи най-високите политически позиции на членовете на семейството и приятелите си, в които той имаше абсолютно доверие.
Много по-близо във времето се случи много добре известен случай на непотизъм и той беше този, извършен от Наполеон Бонапарт. По този начин това, което този френски лидер е заложил на семейството му, за да му даде определени отговорни и важни позиции. Най-известният от всички тях беше този, даден на брат му Жозе Бонапарт, по-известен като Пепе Ботела заради привързаността му към алкохола, на когото го издигна като крал на Испания.
Днес срещаме и хора, които са обвинени в непотизъм. Такъв би бил случаят например с президента на Парагвай (Федерико Франко), който точно в наши дни се опитва да се защити от гласовете, повдигнати срещу него, заявявайки, че по време на мандата му е поставил общо 27 членове на семейството, които имат се оказват на публични длъжности с голяма отговорност.
Не бива да забравяме и тази, която се проведе наскоро в Мексико, където Йозефина Васкес Мота (лидер на ПАН) беше обвинена в непотизъм, защото сестра й (Маргарита Силвия) заемаше длъжност в Специалната прокуратура за престъпления срещу насилието над жени, когато той уж няма необходимата квалификация, за да го има.
В католическата църква също показа признаци на непотизъм, особено през Средновековието. Историята е известна с няколко епископа, които отгледаха нелегитимни потомци, представяйки ги за свои „племенници“ и проявиха благосклонност към тях, а някои папи дори са кръстили своите роднини кардинали.