В синдром на Аспергер е повсеместен разстройства на развитието. Това е синдром, който е включен в разстройствата, свързани с аутизма.
Терминът синдром на Аспергер е предложен от Лорна Уинг през 1981 г., в чест на педиатъра и психиатър Ханс Аспергер.
Човешките същества, които не страдат от това разстройство, са в състояние да забележат емоциите на други хора, което е известно като съпричастност. Това тълкуване възниква от един вид анализ на езика на тялото и условията на околната среда. Тези, които имат синдром на Аспергер, от друга страна, нямат този капацитет и следователно не са съпричастни.
Хората с най-интензивен синдром може дори да не разберат каква усмивка или друг жест, който предава някакъв вид комуникация, което затруднява развитието на социалните връзки. От друга страна, засегнатите от Аспергер не успяват да уловят казаното между редовете или това, което се предполага косвено.
Направени са много изследвания за този синдром, за да може освен всичко друго да се определят причините, които го пораждат. Проведените изследвания не са определили конкретна причина за появата му, но в това отношение са установени поредица от идеи. В този смисъл стана ясно, че той може да има своя произход както в предшествениците на близки роднини, страдащи от аутизъм, така и в генетичен компонент, който обикновено се излъчва от бащата.
Поради всички тези причини могат да се установят следното като обикновено идентифициращи симптоми, от които конкретен човек страда от този синдром: наивност, невъзможност за провеждане на разговор с друг индивид, тромавост по отношение на двигателния апарат, много памет за кои са дребните детайли и т.н. невербални проблеми с комуникацията или бърза промяна, ако има промени в ежедневната рутина.
По същия начин към тях трябва да се добави и друга серия от много чести симптоми, като склонността към ходене или равновесие при концентрация и различни особености както по отношение на езика, така и на речта.
По отношение на времето на лечение на пациента с Аспергер и по-специално на детето, което го страда, от съществено значение е както семейството му, така и учителите, които има, и останалата част от околната среда да работят заедно, за да му помогнат. Сред основните насоки, създадени за разработване на подобно лечение, се открояват някои, като например насърчаването на детето да участва в разговори, изразявайки ясно и просто правилата, които трябва да се следват, или разработването на много специфични учения.
Важно е да се отбележи, че въпреки че хората, засегнати от аутистични симптоми като синдрома на Аспергер, често се смятат за надарени, истината е, че мозъкът успява само да се фокусира интензивно върху някои конкретни проблеми. Следователно това разстройство е погрешно свързано със специално качество.
Сред личностите, на които е диагностициран този синдром, са носителят на Нобеловата награда Върнън Смит, актьорът Дан Айкройд, покойният певец Сид Барет и музикантът Крейг Николс, фронтмен на The Vines.
Най- накрая, Asperger или asperjar, е глагол, който се отнася до действието на поръсване или разпръскване на капките на течност.