Идеята за хемостаза се използва за обозначаване на прекъсването на кръвоизлив, или чрез химическо средство, физическо средство или спонтанно. Кръвоизлив, от друга страна, е притокът на кръв, който се генерира при счупване на кръвоносен съд.
Следователно хемостазата е механизъм, който причинява спиране на хеморагичен процес. Благодарение на хемостазата кръвта спира да тече и остава в кръвоносните съдове.
Обикновено кръвта може да тече свободно през съдовете. Ако съдът се счупи, възниква кървене (кръвта изтича от съда). Това, което прави хемостазата, първоначално образува съсирек, така че кървенето да спре. Тогава тялото се грижи за поправяне на щетите и накрая разтваря съсирека. По този начин кръвта отново циркулира нормално през кръвоносните съдове.
Ако анализираме подробно този процес, ще открием, че хемостазата се състои от няколко фази. Започва с рефлекторна вазоконстрикция, незабавна преходна реакция при увреждане на кръвоносен съд, генериран от симпатиковата нервна система (една от частите на автономната нервна система; тя е отговорна за регулирането на различни действия, като свиването на определени мускули и секрецията на различни жлези).
Рефлекторната вазоконстрикция води до съдов спазъм, който намалява диаметъра на съда, като по този начин забавя кървенето. От друга страна, той насърчава движението на кръвните клетки, като ги приближава до мястото на нараняване, за да улесни взаимодействието между субендотелия и тромбоцитите.
Втората фаза на хемостазата се нарича първична хемостаза. Това е процесът, при който се образува „табелата на тромбоцитите“, започваща няколко секунди по-късно от съдова травма. Неговото образуване се дължи на силата, с която тромбоцитите се придържат към свободния колаген на повредения съд и отделянето на различни химикали, които увеличават агрегацията на тромбоцитите, което благоприятства съединението между различните елементи.
Този процес на коагулация е от сложен ензимен тип и включва трансформацията на фиброген и последващата му полимеризация и омрежване. Важно е да се отбележи, че образуването на съсирек не винаги се извършва правилно, но понякога се случват определени промени, които причиняват късно кървене, като хематоми.
Последната фаза на процеса на хемостаза се нарича фибринолиза и се състои в разпадане на съсирек, образуван в предишната. След като започне лечебният процес, клетките, отговорни за образуването на новата тъкан, достигат до съсирека и постепенно го разграждат. Името на тази фаза се отнася до гореспоменатия фибрин, който е именно компонентът, който поддържа съсирек, прикрепен към съдовата стена. Ензимът, който катализира фибринолизата, се нарича плазмин , серин, който се произвежда от неактивен прекурсор, наречен плазминоген и може да се активира от различни фактори, като съсирване.
Трябва да се отбележи, че хемостазата може да бъде индуцирана с лекарства или чрез ръчно компресиране на раната, например. Така хората са в състояние да действат срещу кръвоизливи извън спонтанното действие на тялото.