В конструктивизъм е името на няколко тенденции са се появиха в изкуството, на психологията, на философията, на педагогиката и социалните науки като цяло.
В областта на изкуството конструктивизмът е авангардно движение, което се интересува от начина, по който се организират плановете, и от изразяването на обема, използвайки онези материали, характерни за индустрията.
Движението се ражда в Русия около 1914 г. и се засилва след болшевишката революция.
Абстрактният кубизъм е тясно свързан с това художествено движение, което имаше много различни последователи по целия свят, въпреки че особено в Русия и Холандия. Сред всички тези, които трябва да изтъкнем, например, фигурата на Тео ван Дусбург, който беше създателят на групата Абстракция-Креация и който има различни произведения, които днес могат да се възхищават в музея на Thyssen Bornemisza в Мадрид.
По същия начин може да се цитира и сред главните художници на конструктивизма Хоакин Торес Гарсия, който се счита за най-добрият и най-забележителният художник в Уругвай от целия 20 век. Музеят, който носи неговото име и който се намира в Монтевидео, е едно от най-добрите пространства за научаване на работата му.
В психологията конструктивизмът се основава на постулатите на Жан Пиаже. Този психолог посочи, че развитието на уменията за интелигентност се ръководи от самия човек чрез взаимодействията му с околната среда.
В допълнение към този горепосочен автор е необходимо да се подчертае и съответната роля, която играят други в този клон на конструктивизма, като Лев Виготски. В неговия случай основната идея, която произтича от неговите теории и подходи е, че човешкото същество и конкретно неговото развитие могат да бъдат обяснени само от гледна точка на социалното взаимодействие.
За философията и епистемологията конструктивизмът (наричан още епистемологичен конструктивизъм) е течение, което започва да се развива в средата на 20 век. Според тази тенденция реалността е конструкция, създадена от този, който я наблюдава.
Едгар Морин, Умберто Матурана, Грегъри Бейтсън, Ернст фон Глазерсфелд или Пол Вацлавик са някои от философите, които също оставиха своя осезаем отпечатък в рамките на конструктивизма, течението на мисълта, революционизирало миналия век.
Последният, например, е влязъл в историята като създател на аксиомите от Вацлавик, които са пет: невъзможно е да не се общува, общуването е метакомуникация, връзката зависи от комуникационните последователности, човешката комуникация може да бъде аналогова или цифрова и комуникационният обмен е допълващ се или симетричен.
В педагогиката известен също като конструктивизъм към текущите твърденията, че всяко нещо знае произтича от интелектуалната дейност на субекта, който достига своето развитие като взаимодействието който се фиксира със своята среда.
Накрая можем да споменем, че конструктивизмът в математиката изисква, за да се докаже съществуването на математическа концепция, че тя може да бъде „конструирана“ . Обратната тенденция е известна като математически платонизъм и се основава на факта, че математическите обекти са безвремие и абстрактни реалности, но не и ментални творения на хора, които са посветени на задачата по математика.