Преди да пристъпим към определяне на значението на въпросния термин, ще разберем етимологичния произход на двете думи, които му придават форма. По-конкретно, това е следното:
-Bass идва от латински, точно от „bassus“.
-Вижте, от друга страна, произлиза и от латински. В неговия случай той е резултат от сбора от два ясно разграничени компонента: префикса „re-“, което означава „назад“, и прилагателното „levis“, което може да се преведе като „светлина“.
Терминът ниска има многобройни употреби: може да се отнася до този с малка височина, който е разположен на по-ниско място или който е на малка надморска височина, за да назове някои значения на концепцията. Релефът от своя страна е фигура или форма, която се откроява от равнина.
Идеята за барелеф, наричана още барелеф, се използва в областта на изкуството, за да се назове техниката, която се състои в създаването на фигури, които излизат минимално от тяхната равнина.
Скулптурите, направени в нисък релеф, са разработени чрез подчертаване на контурите на фигура. Обикновено стената също се спуска, за да се постигне триизмерен визуален ефект. В резултат на ниския релеф фигурите леко стърчат от фона на работата.
Барелефът е възникнал в Древен Египет, където художници са ги създавали по стените на храмовете. След дърворезбата беше обичайно работата да бъде боядисана в различни цветове.
Според степента на облекчение може да се говори за различни техники. Докато в барелефа фигурите стърчат много малко от фона, в средния релеф те стърчат около половината от обема. Когато фигурите се появят допълнително, техниката е известна като висок релеф. Други опции са потънал релеф (очертан е само контурът на фигурата) и техники, известни като наполовина изпъкнали и кръгли издутини (фигурата е представена в естествената си пропорция или почти в тази пропорция).
Много от тях са важните барелефи или барелефи, които са се превърнали в реферати в историята на изкуството. Примери са следните:
-Това на Хорус и Собек в египетския храм Ком Омбо.
-Той, който съществува в индуисткия храм на Ангкор Ват (Камбоджа) и който представлява демон, поразяващ какъв е коремът на една жена.
Не бива обаче да се пренебрегва, че сред най-уместните барелефи са тези, които са били извършени от римляните в храмовете им, когато са решили да залагат на така наречения коринтски архитектурен ред, характеризиращ се с така наречените акантски листа. По-специално те се появиха на фризовете на тези храмове.
Напротив, в класическите гръцки храмове, където е избрано да се правят фронтони от този тип, това, което е установено, са високи релефи. Един от най-добрите примери за последното, което излагаме, е известният Партенон, разположен на Атинския Акропол.
Отвъд терена на скулптурата се появява нисък релеф в дърворезбата, при щамповането на монети и дори във фотографията (чрез манипулация на отрицателното и положителното на едно и също изображение).