Indult идва от латинското indultus и се отнася до благодатта, която позволява на някого да бъде освободен от наказание или да измени санкция. Терминът се използва и за назоваване на помилването, което един президент или президент може да предостави за отмяна, намаляване или промяна на наказание.
Следователно помилването може да се разглежда като начин за погасяване на наказателна отговорност. Тя се различава от амнистията, тъй като предполага, че престъплението е простено, докато помилването предполага прошка на наказанието, въпреки че лицето все още се счита за виновно.
Ако помилването предполага премахването на всички санкции, прилагани спрямо осъдения, се говори за пълно помилване, докато ако опрощаването засяга само някои от наказанията, ние сме пред частично помилване.
Престъпления срещу човечеството
В Аржентина помилването се свързва с мярката, която бившият президент Карлос Саул Менем предприе между октомври 1989 г. и декември 1990 г., за да помилва военните и цивилните, извършили различни видове престъпления по време на военната диктатура, която управлява страната след 1976 до 1983г.
Въпреки факта, че казаните помилвания бяха насочени към призоваване за мир и помирение, всичко, което направиха, беше да отворят още по-широка пропаст между привържениците на двете страни и най-вече, демонстрират небрежност, с която справедливостта на тази страна пое хилядите смърт и изчезвания, оставени от фактическото правителство. Това отхвърляне на истинската справедливост доведе до доказано отмъщение и насилие, защото ако самата система от закони не се застъпва за правата на гражданите, най-вероятно те ще вземат правосъдието в свои ръце.
Най-сериозният аспект на тази мярка е, че въпреки че се приема, че демократичното правителство се характеризира с представянето на идеите на народа, държавата не е слушала хората, които е трябвало да представлява; 75% от тях са категорично против помилването.
Заслужава да се спомене, че от 2003 г., когато Конгресът на нацията на Аржентинската република обяви, че законите за крайната точка и дължимото послушание са нищожни, няколко съдии започнаха да смятат, че помилванията, свързани с престъпления срещу човечеството, са противоконституционни, което позволи да се отворят отново много причини.
Много автори са говорили по тази тема. Вярно е, че в някои случаи това може да бъде положителна мярка, която води до по-реална реализация на справедливостта, но в други, какъвто е случаят с помилванията за тези, които са извършили престъпления срещу човечеството, без да се вземат предвид права на хората унищожиха стотици и хиляди животи без никакви скрупули, тези мерки могат да бъдат пагубни.
Те ни напомнят, че демокрацията като такава не съществува, защото не само държавата не представлява правата и мисленето на голяма част от населението, но справедливостта е теория, която никога не става реална, защото съдебната система поддържа интересите на няколко мощен и въз основа на тях създава укази и закони.