Преди да влезем изцяло в значението на понятието образователна диагноза, ще познаем етимологичния произход на двете думи, които му придават формата:
-Диагностиката идва от гръцки, точно от "diagnostikos", което може да се преведе като "чрез знание", Тази дума е резултат от обединението на три диференцирани части: префикса „dia-“, което означава „чрез“; съществителното име "гнозис", което е синоним на "знание"; и наставката „-sis“, която се използва за обозначаване на действието.
-Образователната, от друга страна, има етимологичен произход на латиница. Той е резултат от сумата от няколко компонента на този език: префикса "ex-", който е синоним на "out"; глаголът "ducere", което означава "да ръководи"; и наставката „-тив“, която се използва за обозначаване на „активна или пасивна връзка“.
А диагнозата е решение или рейтинг, която е направена за даден проблем от наблюдението и анализа на нейните симптоми или признаци. Образователната от своя страна е това, което е свързано с образованието: преподаване, инструктаж или индоктринация.
Нарича се образователна диагностика към упражнения, която позволява оценяване на уменията, нагласите и знанията на учениците и учителите за участие в процес на преподаване и учене. Целта е преподавателите да базират своите действия, така че да може да се определи дали те съвпадат с настоящите педагогически изисквания.
Разработването на образователна диагноза има за цел да анализира качеството на образованието. Това е процедура, която позволява описанието, класификацията и обяснението на действията на различни участници в училището. С проведената образователна диагноза е възможно да се вземат информирани решения, свързани с образователната област.
Както и при другите видове диагностика, този процес започва със събиране на информация. След това тази информация трябва да бъде анализирана, за да благоприятства вземането на решения и необходимите интервенции. И накрая, самата образователна диагноза може да бъде оценена според въздействията, които произведе.
По-конкретно, можем да установим, че фазите на образователната диагностика са планиране, проучване, анализ и решения.
Като цяло образователната диагноза отчита най-малко пет променливи: възпитателят (учителят), обучаемият (ученикът), програмата (какво се преподава), методологията (как се преподава) и рамката (курсът, институцията, общността и т.н.). По този начин предлаганата от диагнозата панорама е широка и осигурява глобална перспектива.
Важно е също така да се знае, че има няколко вида образователни диагнози, сред които се открояват тези:
-Недивидуални, които, както подсказва името му, се фокусират върху конкретен ученик.
-Глобалната обща, която е тази, която се осъществява, за да се знае в дълбочина различни въпроси и аспекти, свързани с конкретен ученик.
-Групата, която се прави, когато става въпрос за задълбочено изучаване на проблемите, които засягат конкретна група студенти.
-Аналитичната, която се предприема, когато студент има проблем с обучението си.