Понятието котекст се използва в областта на лингвистиката за обозначаване на множеството елементи, които предхождат или преуспеват фраза или термин, определящи нейното значение или адекватното му тълкуване. Важно е да се има предвид обаче, че понятието има различни обхвати според семиолога, който го използва.
Може да се каже, че котекстът е група езикови знаци, които поддържат взаимовръзка с изречение или с дума в дадена ситуация. Докато контекстът (с N) е отговорен за свързването на даден знак с други, които имат същите характеристики и които са част от една и съща ситуация на съществуване, котекстът (без N) свързва знака с други знаци, които имат различни характеристики или Въпреки че споделят характеристики, те са в ситуация на съществуване, която е различна.
Както се вижда, както поради сходството си в писането, така и по смисъла, текстът и контекстът са две идеи, които често се бъркат и в които различията им често не са ясни. Има такива, които дори поддържат, че котекстът е ниво на контекста, който предоставя информация от най-близката текстова среда (това, което е изразено преди или какво е изразено по-долу). В този смисъл контекстът би имал и други нива, като външни знания, данни от други текстове и т.н.
За да разберем, следователно, разликата между контекст и контекст, можем да заявим, че първият е този набор от знаци и семиотични характеристики, подобни на изследваните, които имат определена връзка и които са интересни за откриване в това отношение. От друга страна, котекстът се осъществява, когато даден знак е свързан и свързан с други с различни характеристики или с други, които имат подобни или различни характеристики, които са в друга екзистенциална ситуация.
По този начин можем да установим, че контекстът на една икона ще бъде съставен от други икони, докато нейният ко-текст ще бъде съставен от това, което са символи, например.
В обобщение може да се каже, че котекстът е съставен от онези езикови елементи, които обуславят тълкуването на фраза или термин, включително и нея, предхождайки я или следвайки я в текста.
Когато говорим за съвместен текст, също е обичайно да се появи друг много уместен термин. Имаме предвид така наречения паратекст. Това се използва, за да се спомене какъв е набор от изявления, които придружават основния текст. Така например човек би говорил за паратекст, за да спомене индекса, какъв ще бъде предговора, заглавието и подзаглавието, бележките под линия, посвещението…
В този случай трябва допълнително да установим, че има два вида паратекст. По този начин, от една страна, има редакцията, която получава това име, защото е направена от редактора и може да бъде съставена от аспекти като авторско право, корица, каталог… От друга страна, има паратекст на автора, която се извършва от автора и включва изявления като заглавието или посвещението.