В Испанската кралска академия (РАЕ) определя статута и действията и последствията от поставяне или поставена (поставите човек или нещо в определено място). Терминът се използва и за назоваване на начина, по който е подредено нещо в определено пространство.
Понятието също се отнася до структурата или особеностите на нещо, позицията, свързана с икономиката или състоянието и обстоятелствата, които влияят на определен момент.
Например: „Никой не би искал да бъде във вашата ситуация“ , „Бих искал да ви поканя на кино, но финансовото ми положение не е добро“ , „Ситуацията излезе извън контрол и полицията започна да стреля с гумени куршуми“ , „Вече не търпя тази ситуация: Излезте от къщата ми в момента “ , „ Томаш просто се опита да избегне неприятна ситуация за всички “ , „ Това правителство ще избегне всяка насилствена ситуация, която засяга хората му “ .
Ситуация и комуникация
За комуникационната теория ситуацията е комуникативен фактор, който се дава от рамката на връзката, която възниква в определен комуникационен процес. С други думи, ситуацията е мястото и моментът, в който се осъществява комуникация.
За да бъде ефективна комуникационната ситуация, тя неумолимо изисква тези елементи.
Ако има изпращач, получател, съобщение и канал, но кодовете между подателя и получателя са различни, комуникацията няма да е ясна, така че евентуално казаното всъщност не е заловено от лицето, което получава съобщението. Например: Ако един програмист се опита да обясни с технически думи, характерни за речника на информатиката, как е решил проблем на човек, който е напълно чужд на този свят, той може да не успее да накара приемника му да го разбере; От друга страна, ако го направите с прости думи, за които знаете, че получателят ви ще може да разбере, тогава вашето съобщение ще бъде четливо и следователно комуникацията ще даде ефективни резултати.
С други думи, когато говори, изпращачът трябва да избере кода, който според него е подходящ, като има предвид до кого иска да достигне съобщението му, интереса, който има към темата и т.н.
Според теорията на Якобсон акт на общуване може да бъде публичен или частен.
А ситуацията е публична, когато всеки, който принадлежи към дадена група може да знае дискурс и се чувстват идентифицирани с нея, тя има особен интерес за тази общност. От своя страна, пространството, в което се съобщава това съобщение, обикновено е претъпкан, например: църква, площад, център за срещи и т.н., а приемникът е от колективен тип. Освен това има йерархична връзка между подателя и получателя (напр. Президентът на дадена държава и нейния народ). Тези изказвания не изискват определена текстова структура, те могат да бъдат представени като разказвателни, аргументативни, описателни или излагателни текстове.
По отношение на частна ситуация можем да кажем, че единственият, който знае съобщението, преди да бъде изложен, е подателят и той е адресиран до определен получател, или до намалена група и в частен комуникативен контекст.
И накрая, важно е да се отбележи, че ситуацията е екстралингвистична, а рамката е езикова. Ситуацията обаче може да промени тълкуването на съобщението. Една реч може да се тълкува по различен начин от един и същ човек според ситуацията. Достъп до съобщение в класната стая на университета не е същото, отколкото в кухнята на къща.