В действителност се състои от тази, която съществува автентично или истина. Събитията, които имат ефективно съществуване и които не са част от фантазията или въображението, са истински.
Виртуалното от своя страна е това, което има добродетел да генерира ефект, но което не е налице. Поради тази причина, прилагателното има тенденция да се противопоставя на идеята за истинското.
Следователно би могло да се каже, че идеята за виртуална реалност е изправена пред две концепции, които са противоположни или поне противоречиви. Въпреки това, понятието е много често използвано за обозначаване на онази изчислителна среда, която представлява в цифров начин нещо, което се оказва реално.
Използвайки различно оборудване и компютърни програми, виртуалната реалност генерира симулация на реалността. Това означава, че човекът, който използва виртуална реалност (или който "влиза" в такава среда) чувства, че взаимодейства с реални елементи, дори и да не са във физически смисъл.
Обикновено индивидът носи каска с козирка, която проектира изображенията. Можете също така да имате различни сензори върху облеклото, за да взаимодействате с виртуалната среда.
По този въпрос се постига все по-голям напредък. Така например през 2015 г. са извършени различни стъпки, които са накарали този вид технологии да нараснат:
-Шлемът Vive е представен, направен от HTC и Valve Software, който позволява на всеки, който го носи, дори да се движи през различни пространства.
-Компанията Oculus извършва пускането на първата си виртуална потребителска каска, която трябва да бъде свързана с компютър, както и допълнителни контроли, които позволяват да се движат обекти.
-Jump is release, камера, която ви позволява да записвате видеоклипове във виртуална реалност.
-Samsung започва да предлага своите слушалки за виртуална реалност Gear VR, които използват смартфона на същата марка като процесор.
Виртуалната реалност предизвика интензивен дебат в обществото, като предимствата и недостатъците се анализират с интерес. В полза се приписват плюсове като тези:
- Много е полезно да се обучават определени професионалисти, които по този начин не трябва да бъдат в опасност или в сложни ситуации през студентските си години. Имаме предвид например авиацията, архитектурата или медицината.
-Той се превръща в много полезен инструмент за онези, които поради болест не могат да напуснат домовете си, тъй като им позволяват от четирите стени, в които се намират, да могат да познават градове или пространства по света, които биха искали да посетят.
-В областта на медицината тя се превърна в ефективен ресурс за определени пациенти, когато се възстановяват от далечни наранявания.
Виртуалната реалност може да се използва в обучението на професионалисти или като развлечение, като начин на видеоигра. Идеята е човекът да чувства, че е част от света, който наблюдава чрез зрителя. Когато виртуалната реалност се използва за целите на обучението, системата се опитва да възпроизведе подробно реалния свят: по този начин пилотът, който практикува в симулатор на виртуална реалност, ще намери същите условия, с които ще трябва да се изправи на върха на самолета.