Думата песимизъм има своя етимологичен произход на латински. По този начин можем да установим ясно и кратко, че тя е резултат от обединението на две латински думи. От една страна, терминът песимус , който може да се преведе като "много лош", а от друга - наставката - ism , което е еквивалентно на "поведение".
Терминът като такъв обаче е въведен от френския писател и философ Франсоа Мари Арует, който влезе в историята като Волтер. По-конкретно, това беше през 1759 г., когато тази фигура на Просвещението установи гореспоменатия термин като начин за противопоставяне на концепцията за оптимизъм, която немският политик Готфрид Лейбниц вече е създал.
Песимизмът е известен като на склонността да се прецени нещата от тяхната най-неблагоприятната или отрицателен аспект. Тази концепция е обратна на оптимизма, който се състои в анализ на ситуации от най-благоприятното измерение.
Например: „Достатъчно с песимизма ситуацията може да се подобри и не е нужно да продавате колата“ , „Страната представя ежедневно новини, които канят песимизъм; Трудно е да гледаме към бъдещето с надежда “ , „ Хората, които не позволяват на песимизма да живеят най-дълго “ , „ Песимизмът е част от ежедневието на определени хора “ .
Много са характеристиките или признаците за идентичност, от които става ясно, че човек е песимист. Въпреки това, сред най-значимите са следните: ниска самооценка, страх от много неща в живота, способност за отрицателна самокритика, недоверие към другите…
В допълнение към всичко по-горе трябва да се подчертае, че човек, увлечен от песимизма, е човек, който, изправен пред който и да е проблем, се сблъсква в стена, която е трудно преодолима. И това е, че той не вижда нещата ясно и няма необходимата обективност, за да ги види. В крайна сметка това се изразява в увеличаване на вашата тревожност и стрес, притеснение прекомерно за ситуацията и навлизане в динамика на абсолютен хаос.
Точно обратното на това, което се случва с оптимиста, който приема реалността, вижда проблема с по-голяма обективност и открива способността, която трябва да се справи с него.
Песимизмът е от друга страна философската система, която приписва възможно най-голямото несъвършенство на Вселената. Това означава, че за песимистите живеем в най-лошия от всички възможни светове.
Песимистичните философи считат, че човешките същества трябва да признаят, че не знаят нищо, са нищо и не могат да постигнат нищо. Следователно животът няма никаква цел.
На религии се основават, по начин, при песимистичния доктрина вече съществуват, че разпознава злото в света и свеждане до минимум човешкото съществуване срещу божествените лица. Те обаче оставят отворена вратата за някакво изкупление (чрез следване на Божиите заповеди и т.н.) за след смъртта.
Най-накрая за психологията песимизмът може да бъде симптом на заболявания като депресия. Песимистичните мисли и прояви в този смисъл могат да отразяват съществуването на емоционално разстройство, което се характеризира с униние и нещастие.