Познаването на етимологичния произход на думата перфузия ни кара да определим, че произлиза от латински. По-конкретно, можем да определим, че той е резултат от сумата от няколко латински компонента:
• Префиксът „per-“, който е еквивалентен на „напълно“.
• Глаголът „разтопявам“, който е синоним на „разтопявам или наливам“.
• Наставката „-sion“, която се използва за обозначаване „действие и ефект“.
Перфузията е термин, свързан с глаголния перфуз, чието действие се състои в това да накара течност да влезе в тялото бавно, но стабилно. Веществото, което трябва да бъде въведено, може да бъде серум, кръв или антибиотик, за да се назове няколко възможности, което се инжектира във вените.
Трябва да се установи, че за да се извърши перфузията, е необходимо да има серия от елементи, като катетър, който е този, който се вкарва във вената, за да може течността да проникне в тялото.
В допълнение към всичко изброено по-горе, трябва да установим, че по правило всеки лекар избира перфузия, когато пациентът не може сам да приеме конкретно лекарство или когато е необходимо бързо решение на широкообхватен проблем, което може да бъде много сериозни или дори фатални, ако не бъдат адресирани без забавяне.
Не можем обаче да забравим, че понякога, когато решаваме да направим инфузия, има пречки. По-специално могат да възникнат няколко усложнения, като най-честата е инфекция на кръвта или възпаление на вените.
Следователно за медицината перфузията е доставянето на определени вещества до система, устройство, тъкан или орган. Тя може да бъде от кръвообращението (естествено или изкуствено насърчено) или интравенозно снабдяване с лекарства.
От тази основна идея са разработени различни медицински концепции. В миокарден перфузия, например, клиничен анализ, извършен след инжектирането на радиофармацевтици в пациента. Част от тези вещества се настаняват в миокарда и се придържат към митохондриите, което дава възможност да се проучи как се развива кръвоснабдяването и да се открият евентуални коронарни нарушения.
От друга страна, идеята за връзката вентилация и перфузия се използва за изразяване на връзката между белодробната вентилация (V) и циркулационния поток (Q) на белите дробове. Съотношението, считано за нормално, е между 0,8 и 1 V / Q в минута. Инсулт може да увеличи това съотношение, докато липсата на кислород има обратен ефект.
В крайна сметка притокът на кръв към мозъка се нарича церебрална перфузия. Налягането, получено от тази перфузия, трябва да се поддържа в определен диапазон, в противен случай човекът може да страда от различни разстройства (като исхемия).
Не бива да се пренебрегва и фактът, че се нарича бъбречна перфузия. Това се прави, за да се установи колко кръв има в тялото и как се разпределя в бъбреците. Само по този начин може да се знае, ако въпросният човек страда от някакво заболяване.