Кохерентният набор от твърдения, който образува смислова единица и има комуникативно намерение, е известен като текст. Актът на разказване, от друга страна, се отнася до разказване или позоваване на история, както истинска, така и фиктивна.
Следователно може да се каже, че разказвателният текст е този, който включва историята на събитията, които се случват на място по определено време. Тази история включва участието на различни герои, които могат да бъдат реални или въображаеми.
В повествованието се състои от поредица от събития. В случая на литературното разказване неизбежно конфигурира свят на художествена литература, отвъд факта, че разказаните събития се основават на реалността. Това се случва, тъй като авторът не може да избегне включването на елементи от собственото си изобретение или да квалифицира случилото се в равнината на реалността.
На общо ниво, структурата на разказвателния текст се състои от въведение (което позволява да се повдигне първоначалната ситуация на текста), възел (където възниква основната тема на текста) и резултат (пространството, където се разрешава конфликтът на възела), В допълнение към горното, би трябвало да подчертаем съществуването на два типа структури. От една страна, би съществувала външната, която е отговорна за организирането на историята чрез глави, поредици,… От друга страна, бихме попаднали на вътрешната, която е тази, която се върти около реда на събитията, които се случват. място.
Това предполага, че споменатата структура може да бъде линейна или хронологична; в светкавица назад, връщане към миналото; в медийните резори, започващи в средата на историята; или също в светкавично движение, предвиждайки проблеми на бъдещето.
Не по-малко важно при анализа на разказвателния текст е да се изясни, че в него фигурата на разказвача е основна, кой е този, който разказва самата история на читателя. Това може да се появи в първо лице, второ лице или трето лице, наричано също всезнаещо.
В допълнение към всичко изброено по-горе, трябва да се подчертае, че във всеки разказващ текст има два типа герои: главен и вторичен. И едните, и другите могат да се изразят в историята в пряк стил, възпроизвеждайки думите си дословно или косвено. Но също така е вярно, че същата тази проява може да бъде направена чрез монолози или дори косвено свободно.
Други съществени елементи, които трябва да има текстът, който ни засяга, са пространството, мястото, където се случва историята, и времето. Последният е от два вида: външен, е времето, в което се намира, и вътрешен, периодът от дни, месеци или години, които събитията продължават.
В рамките на разказа може да се разграничат вътрешни елементи (разказвач, пространство, време) и външни фактори (като глави, последователности и различни фрагменти, които могат да оформят цялото произведение).
И накрая, сред различните видове разказвателни текстове можем да споменем историята (измислената кратка история), романа (който има по-голяма сложност и дължина от историята) и хрониката (която разказва реални събития).