В феодализма е режим на политическа и социална организация, която е съществувала в Западна Европа през Средновековието и в Европа на изток в контекста на модерната епоха. В тази система, на феодала даде земи (на владение) към васал в замяна на определена компенсация. И двамата по този начин имаха реципрочни задължения.
Феодалният господар като администратор на земята бил този, който държал властта. Този човек отговаряше за защитата на васалите си; васалите от своя страна бяха задължени да плащат данъци и данъци на своя господар.
Затова често се казва, че феодалът и васалът си разменят вярвания. Господ е дал на земята и позиции васал и васал обещал да му осигури политическа и военна подкрепа и да заплати съответните данъци.
Важно е да се отбележи, че васалите са били свободни мъже, въпреки че са били подчинени на феодалите. Във феодалната система е имало и крепостни, които са били селяни под господството на лордовете в условия, подобни на тези на роб.
Следователно е необходимо да се прави разлика между феодала, васала и слугата. Феодалът е бил благородник, който е имал власт и се е радвал на власт. Васалът, също свободен човек и в много случаи благородник, получил феодама от господаря, на когото той бил длъжен да отдава почит и да го подкрепя както политически, така и военно. Крепостта, от друга страна, принадлежала на обикновените хора, той бил принуден да предоставя услуги на феодала и да му даде процент от работата си, а той не можел да купува или продава земя. Всъщност никой крепостен не би могъл да напусне земята си без разрешението на феодала.
Освен всичко казано за феодала, също е интересно да се знае, че той е имал практически неограничена власт в своите земи и че когато ги е получил, той е получил в същото време права върху това, което са жителите му. По този начин се установяваше онова, което беше известно като „крепостническа връзка“, което беше този, който всеки феодал поддържаше със крепостниците на своите земи.
Един от най-любопитните аспекти по отношение на феодализма и за който все още има много теории е това, което се нарича право на пернада. Това се установява, че става правилно, че всеки феодал трябваше да може да се наслаждава сексуално на всички васали, които се ожениха по време на сватбената си нощ, като по този начин привилегированото му положение позволява да бъде този, който накара омъжената жена да загуби девствеността си.
Има много позиции и идеи за това право, но за някои историци то не завърши със сексуалната среща между мъжа и жената, а по-скоро беше решено, като плати на съпруга на тази сума икономически пари на първия.
По отношение на феодала е важно също да се знае, че освен права, той е имал и задължения. По-конкретно, фундаменталното е било абсолютно да се подчинява на краля, който е бил на трона през цялото време, тъй като за нещо именно монархията е била отговорна да му даде своята власт и следователно властта му над земите и фермери.