Откриваме етимологичния произход на думата роботика, нито повече, нито по-малко, отколкото в чешки. По-конкретно, в обединението на два термина: робот, който може да се определи като „принудителен труд“ и в работа, който е синоним на „сервитут“. По същия начин трябва да се отбележи, че за първи път това позоваване започва да се прави повече или по-малко на него през 1920 г. в творчеството на писателя Карел Чапек, озаглавено „Универсалните роботи на Росъм“.
На роботиката е наука и технология, която участва в проектирането, производството и използването на роботи. Роботът от друга страна е машина, която може да бъде програмирана да взаимодейства с обекти и да я имитира по определен начин поведението на човека или животните.
На компютъра, на електрониката, на механиката и инженерство са само част от дисциплините, които съчетават в роботиката. Основната цел на роботиката е изграждането на устройства, които работят автоматично и изпълняват трудни или невъзможни за хората задачи.
Понастоящем роботиката се развива с подскоци и довежда до развитието на поредица от дисциплини, като робототехническата хирургия. В този случай той има ясната цел да подобри здравето на човека и за това провежда серия от много сложни хирургични интервенции, които изискват голяма прецизност. По този начин с помощта на роботи е възможно да се елиминират опасностите, които идват от нападение от ръката на човека.
По този начин е необходимо да се подчертае например съществуването на робот, наречен Da Vinci, който се е превърнал в един от стълбовете на гореспоменатата хирургия. Това е устройство, чрез което успешно се извършват важни операции като трансорална хирургия.
По същия начин, роботиката също е успяла да създаде роботи, които са полезни за подпомагане и подпомагане на всички онези хора, които се окажат с някакъв вид физическо увреждане. И това, без да забравяме набора от роботи, които се проектират във военната област, например, за извършване на спасителни операции.
Писателят Исаак Азимов (1920 - 1992) обикновено се счита за отговорен за концепцията за роботиката. Този автор, специализиран в научнофантастични произведения и научно популяризиране, предложи Трите закона на роботиката, един вид регламент, който регулира действията на роботите в неговите фантастични книги, но който, ако се достигне подобна степен на технологично развитие, би могъл прилагат в бъдещата реалност. Тези правила се отпечатват като математически формули върху "позитронните пътеки" на паметта на робота.
В първия закон на роботиката гласи, че един робот не трябва да навреди на човек, или нека човек да понесе вреди за бездействието си. На втория закон потвърждава, че един робот трябва да се съобразят с всички поръчки, при която човекът диктат, с изключение, че това се случва, ако тези заповеди са противоречиви по отношение на Първия закон. На трето място Закона гласи, че един робот трябва да се грижи за собствената си цялост, освен когато тази защита, създава неудобство с първи или втория закон.