Прераждането е следствие от това да се преродиш (да се родиш отново). В концепцията е често се използва за име на възраждането или възраждането на нещо или някого. Например: "След няколко месеца лоши резултати тенисистът спечели три последователни турнира и потвърди прераждането си" , "Прераждането на града стана благодарение на бума в туризма" , "Четвъртият албум беше прераждането на певицата . "
Когато идеята е написана с главна буква (Ренесанс), тя се отнася до исторически период и художествено движение, развиващо се в Европа между 15 и 16 век.
Произхождащ от Италия, Ренесансът се характеризира с преоценка на класическата култура на Древен Рим и Древна Гърция. Ренесансовите художници се опитаха да представят природата и реалността вярно и се интересуваха от различни клонове на изкуството и науката.
Леонардо да Винчи е един от най-големите представители на Ренесанса. „Тайната вечеря“ , „La Gioconda“ и „The Vitruvian Man“ са едни от най-известните произведения на този човек, който освен че е художник и скулптор, се открояваше в безброй научни области. От друга страна се оценяват и различните му изобретения.
Една от основните характеристики на Ренесанса е един вид завръщане към Античността, тъй като се появяват различни методи и идеи от миналото, като например: древни вярвания, символични елементи, които са възприети отново, теми, свързани с митологичен план, древни архитектурни форми, класически ред, древна пластмаса и официални мотиви, които са използвани отново. Това не беше просто възобновяване на изолирани компоненти, а резултат от тяхната оценка и опит за сливането му с мъдростта на времето.
През Ренесанса връзката, която човешките същества имаха с природата, беше подновена, нещо, което беше свързано с реалистичния и идеалния начин, по който е замислена науката. Търсенето на рационална основа за идеята за красотата беше подкрепено от математическите знания. Важно е да се отбележи, че по същия начин, както в древността, в епохата на Ренесанса хората се стремяха да разкрият тайните на природата, за да се задълбочат във всички нейни понятия, да се потопят в тях, а не просто да ги регистрират като част от човешкото познание.
Голяма част от горната класа проявиха дълбок интерес към изкуството и не беше рядкост художниците да възлагат безкрайни оригинални произведения за лична употреба, факт, който отчасти обяснява възхода на изкуството, свързано с този исторически период. Освен Леонардо да Винчи можем да наречем Рафаел, Тициан, Микеланджело, Донатело и Ботичели, сред най-известните фигури на Ренесанса.
Отвъд Ренесанса от XV век, историците често използват понятието, за да назоват други етапи, които се характеризират с разкош на изкуство и наука, който идва след криза или сложни периоди. По този начин може да се говори, за да се цитира един случай, на реформата на Харлем, състояла се в този квартал на Ню Йорк през 20-те години.
Възраждането в Харлем бележи възраждане на черното изкуство, което се случи сред граждани от афро-американски произход в нюйоркския квартал. Сред основните компоненти на този период на художествено прераждане особено се открояват живописта, литературата и джаза.