На Френската революция е социален и политически процес, който се проведе между 1789 и 1799 в Франция, и които с течение на времето, обхванат и други страни. Сред основните му последствия се очертава свалянето на крал Луи XVI, което бележи края на Стария режим (система, при която властта почиваше с един човек и където няма социална мобилност).
Важно е да се знае, че има няколко причини, които са мотивирали започването на гореспоменатата френска революция. По-конкретно, сред тях е, че по онова време е имало буржоазия, която печелеше икономическа сила и също изискваше роля на политическо ниво, че монархията е затворена и твърда институция, че има голяма икономическа криза, че популярните класове бяха много недоволни от ситуацията и че се разпространиха нови идеи, наречени просветление.
В този последен смисъл трябва да се подчертае, че те бяха част от движението, известно като Просвещението, което в основата си се основаваше на три основни ценности и идеи: свобода, разум и равенство. Сред най-уместните герои, които го застъпват и защитават, са Русо, Монтескьо, Волтер или Дидро.
С премахването на френската монархия е провъзгласена Първата република. Революционната период имаше вътрешни противоречия и разделения между собствените си промоутъри, докато през 1799, Наполеон Бонапарт извършва с преврат, слагайки край на революцията и нейните мерки.
Френската революция бележи края на абсолютизма и появата на буржоазията (дребните капиталисти) като доминираща социална класа. Властта спря да бъде наследствена или божествена, но на теория всеки може да бъде избран да се присъедини към правителството.
Много от тях са били епизодите, случили се в рамките на Френската революция, но сред всички тях има един, който се превърна в символ и кулминацията на него. Имаме предвид добре известната щурмовация на Бастилията, състояла се на 14 юли 1789 година.
Деяние, което се състоеше в нападение на споменатата крепост и затвор от страна на френските граждани. С него не само беше възможно да се освободят някои затворници, но и да се защити народните представители и най-вече да се сложи край на символ на монархическия абсолютизъм. И това е, че Бастилията също се е превърнала в най-голямата опасност за хората, защото царят е наредил оръжията на тази да се насочат към кварталите на работническата класа.
Трябва да се отбележи, че през 1789 г. Националното учредително събрание на Франция публикува Декларацията за правата на човека и на гражданина и установява принципа на свобода, равенство и братство като основа на системата.
Друго обстоятелство, родено с френската революция, която се поддържаше във времето, беше политическото разделение между ляво и дясно, породено от групировките, възникнали в рамките на Асамблеята. Консерваторите и аристократите седяха от дясната страна; най-радикалната, от друга страна, окупира левия сектор. Там е създадена концепцията за политиката на дясната или на лявата, според мястото, което заемат членовете на събранието.