Доплащането е понятие, което се използва в областта на частната медицина за определяне на разликата между цената на услугата и стойността на услугата, която покрива здравния план. Следователно това е сумата, която членът трябва да плати за достъп до тази услуга.
Например: „Грижата за дома изисква плащане в размер на 10 евро на посещение“ , „Лечението, от което се нуждаете, се покрива от социална работа, но изисква доплащане“ , „Не разбирам защо трябва да плащам вноска, ако плащам всички месеците съответната такса ” .
В Испания здравното изплащане се превърна в спорна тема през последните години. И това е, че в резултат на дълбоката икономическа криза, от която страната страда от известно време, правителството пристъпи към установяване на гореспоменатото съвместно плащане в няколко аспекта. Решение, което повдигна оплакванията на населението, тъй като това никога досега не се е случвало.
Подобно на образованието, в страната се смята, че здравеопазването е безплатно, защото испанците религиозно плащат сума от заплатите и данъците си, за да го направят така. Следователно новите мерки, които централното правителство или тези на някои автономии се опитват да наложат в това отношение, бяха отхвърлени открито.
Мнозина са автономните общности, които се изказаха както срещу това здравно съплащане, така и така нареченото фармацевтично съплащане, което беше популяризирано преди няколко години. Последната система се състои от това, че гражданите трябва да платят сума за всяко лекарство, предписано от лекаря.
Тази мярка също повдигна оплаквания срещу нея, тъй като най-тежко засегнати от тази мярка са възрастните хора и хората с хронични заболявания. Това са мъже и жени с влошено здравословно състояние, които трябва да се лекуват с голям брой лекарства, с които не могат да се справят със заплащането, тъй като те са склонни да имат много ниски пенсии и дори липса на доходи, В някои общности е било наложено съдействие за фармацевтични продукти, но съдебните органи са го отхвърлили.
Доплащането произтича от динамиката на самата здравна индустрия. Разбира се, че бенефициентът (тоест потребителят, потребителят или клиентът) не плаща за всяка услуга, тъй като те имат покритие, осигурено от социална работа или компания за предплатени лекарства, която от своя страна купува услугата, но не консумира, както е предназначено за бенефициента. Това поражда изкривяване в договарянето на здравни услуги, което кара компаниите да насърчават съфинансирането на услугата от филиала всеки път, когато им се наложи да я използват.
По този начин доплащането е вид финансиране на здравни услуги, който позволява разходите за същите да бъдат поети от компанията за предплатени лекарства или социалната работа и от бенефициента. На практика, следователно плащането се явява като допълнително плащане, което бенефициентът трябва да направи, за да използва услугата, извън вноските, направени като месечна такса.