Първото нещо, което трябва да направим, преди да пристъпим към анализ на термина, който ни засяга сега, е да определим етимологичния му произход. По този начин се установява, че първата дума, която го съставя, произлиза от латински и по-специално от думата зона, която от своя страна идва от гръцки език и може да се преведе като "колан" или "пояс".
Втората дума, откровена, от своя страна има своя етимологичен произход във франкския франк, който може да се определи като „свободен.
А свободна зона е определена географска област, която е заделена за индустриализация с цел износ. Това е пространство на територията на национална държава, където митническото законодателство се прилага по различен начин или не, така че стоките с чужд произход да могат да влизат и остават или да бъдат трансформирани, без да се подчиняват на нормалния данъчен режим.
В допълнение към всичко гореизброено, можем също така да установим, че в някои случаи се счита, че свободната зона е синоним на свободен порт. Ясна намека за сходството, което поддържат с добре познатите пристанища без мита.
Влизането и излизането на стоки в свободна зона обикновено се считат съответно за внос и износ. Постоянството на продуктите в зоната може да е неопределено, тъй като няма условия за тяхното извличане или изтегляне.
Като цяло свободните зони извършват складови, търговски, сервизни и промишлени дейности, във втория случай само за износ, с изключение на капиталови стоки, които нямат история на производство на територията. обща митническа служба или в специални митнически зони.
В случая на Меркосур например, страните членки прилагат сегашната тарифа към трети страни за стоки, които идват от свободни зони. В съответните случаи се прилагат и разпоредбите на Световната търговска организация (WTO) относно защитните клаузи и субсидиите.
Най-голямата свободна зона на Запад се намира в Колон, в Панама. В Аржентина има свободни зони в Ла Плата (Буенос Айрес), Кордоба, Мендоса, Тукуман, Санта Фе, Комодоро Ривадавия (Чубут) и Сан Луис. В Испания има безплатни зони в Барселона и Кадис.
В случая на Кадис зоната за свободна търговия, която е характеризирала с това, че има паркинги, бизнес центрове или индустриални имоти и складове, преминаващи през различни видове земя.
В случай на Испания обаче можем да говорим и за други градове и провинции, които имат съответната си свободна зона. Такъв е случаят например в галиския град Виго, а също и в Канарския архипелаг, където намираме свободната зона на Тенерифе, а също и свободната зона на Гран Канария.
По-конкретно, този на остров Тенерифе води началото си през втората половина на 19 век, през 1852 г., когато е публикуван кралски указ, който установява обявяването на свободни пристанища в тази и други области на испанската територия.