Излишъкът е латинска дума, която идва от superāre и се отнася до излишък или излишък. Концепцията се използва в икономиката и финансите за обозначаване на изобилието на входящи пари или богатство в сравнение с разходи или дългове.
Икономическият излишък възниква от разликата, която съществува между приходите и разходите през определен период от време. Когато разликата е положителна (тоест доходът надвишава разходите), говорим за излишък. Напротив, ако разходите надвишават доходите, това е дефицит.
В излишъка състояние се появява, когато приходите от публични дружества, данъци, удръжки и т.н. те надвишават спазването на задълженията и разходите за обществени услуги. Наличието на излишък може да предполага правилно управление на държавата или липса на социални инвестиции.
Този конкретен случай на излишък, който се осъществява в рамките на държавата, можем да установим, че той е известен и с името на бюджетния излишък. За разлика от това съществува така нареченият бюджетен дефицит, който се определя като годишната ситуация, която възниква в дадена държава, когато направените от тази държава разходи надвишават доходите, получени за същия период.
На европейско ниво може да се установи, че сред нациите с най-голям дефицит от този тип са Испания, Ирландия, Гърция или Обединеното кралство. Пред тях са Швеция, Норвегия или Унгария, които са тези с най-голям излишък в своите сметки.
Марксистката теория апелира и към понятието за излишък, излишък или излишна стойност. Този излишък е излишъкът от стойността на труда, който се присвоява от капиталиста. С други думи, марксистският излишък е стойността, която работникът произвежда, надхвърляща стойността на работната си сила. Този излишък е това, което остава капиталистът и му позволява да трупа богатство.
Този излишък може да бъде увеличен от удължаване на работния ден или увеличаване на производствената сила (постигане на същото производство за по-малко време или повече за едно и също време).
В икономическата сфера не можем да пренебрегнем съществуването на термин, който използва думата, която анализираме. Това е така нареченият физически излишък, разработен от икономиста Пиеро Срафа през ХХ век. Икономист на изток, основател на Нео Рикардската школа, който изигра фундаментална роля в тази наука.
По-конкретно, там, където тя най-силно повлияна, беше в областта на производството благодарение на развитието и усъвършенстването на теориите за производството на стоки, структурата на относителните цени или превръщането на стойностите в това, което бяха цените на производството.
По същия начин не трябва да пренебрегваме факта, че съществува и концепцията за търговски излишък. С него трябва да се установи, че държава, която изнася един или повече от своите продукти, постига по-голяма печалба или богатство благодарение именно на онези бизнеси, които осъществява с нацията, която ги купува.
И накрая, излишъкът е изобилието на всяко нещо. Например: "В отбора има излишък от нападатели . "