Понятието възприятие произлиза от латинския термин perceptio и описва както действието, така и следствието от възприемането (тоест да имаш способността да получаваш външни образи, впечатления или усещания чрез сетивата или да разбираш и знаеш нещо).
Преди да дефинираме тази концепция ще кажем, че за да познаем вътрешния или външния свят, трябва да извършим процес на декодиране на съобщенията, които се получават през цялото тяло. Възприятието се определя като познавателен процес, чрез който хората са в състояние да разберат средата си и да действат съответно на импулсите, които получават; става въпрос за разбиране и организиране на стимулите, генерирани от околната среда и придаването им на смисъл. По този начин следващото нещо, което индивидът ще направи, е съответно да изпрати отговор.
Възприятието може да се отнася и до определено знание, идея или вътрешното усещане, което възниква в резултат на материално впечатление, получено от нашите сетива.
За психологията възприятието се състои от функция, която дава възможност на организма да получава, обработва и интерпретира информацията, която идва отвън, използвайки сетивата.
Терминът започва да привлича вниманието на учените през 19 век. Първите модели, които свързват големината на физически стимул с този на възприетия епизод, направиха възможно появата на така наречената психофизика.
Специалистите уверяват, че възприятието е първата познавателна процедура, която позволява на субекта да улавя информация от околната среда, която го заобикаля чрез енергията, която достига до сетивни системи.
Тази процедура има инфекциозен и конструктивен характер. В този контекст вътрешното представяне на случващото се отвън възниква като хипотеза. Данните, заснети от приемниците, се анализират постепенно, заедно с информацията, събрана от паметта и която допринася за обработката и създаването на споменатото представяне.
Чрез възприятието се интерпретира информация и се установява идеята за един обект. Това означава, че е възможно да изпитате различни качества на едно и също нещо и да ги слеете чрез възприятие, да разберете, че това е един- единствен обект.
Разлики между усещане и възприятие
Важно е да се заяви, че възприятието не е синоним на усещане и тъй като и двете понятия често се използват синонимно, ще обясним какви са разликите им.
Възприятието, от друга страна, е интерпретация на усещане. Това, което е уловено от сетивата, придобива смисъл и се класифицира в мозъка. Често се казва, че усещането е това, което предхожда възприятието.
За да поясним тази разлика, казваме, че силата на звука и тоналността на песен, изсвирена от музикант, се улавят от слушателя като усещане, докато ако сме в състояние да разпознаем каква песен е или струнираме сходства между онези звуци и други чути по-рано., ние сме изправени пред възприятие. Първият е интуитивен и автоматичен процес, докато вторият е по-сложен и рационален.
Теория на гещалт
Както е дефинирано от теорията на Гещалт, хората възприемат света като цяло, а не по фрагментиран начин; Можем да потвърдим това, ако мислим, че когато се събудим и отворим очите си, можем да видим цялото помещение, където се намираме, а не просто разхлабени предмети. Чрез нашето възприятие ние можем да разберем от какво е изградено цялото това цяло и да изолираме това, което ни интересува най-много по всяко време.
Според проучванията, проведени около тази концепция, можем да кажем, че съществуват биологични фактори на възприятие, с които ние се раждаме, а други са научили; Това означава, че начинът, по който възприемаме нашата среда, се променя през целия ни живот чрез преживявания. Например, когато бяхме деца, ние се възхищавахме на баща си, но след определена възраст може повече да не го правим и дори това, че го мразим, това означава, че според ситуациите, през които сме преминали, сме преосмислили този човек и сме го намерили на различни места във времето.
Важно е да се изясни, че има друг тип възприятие, екстрасензорното, то е свързано с начина, по който възприемаме нещата, в които обикновените сетива не участват. Специалистите обясняват, че това са феномени на пренос на енергия, които не могат да бъдат разбрани чрез биологични или физически понятия. Тези явления са: телепатия (способност да чете мисли), предварително познание (предсказване на едно събитие, което ще се проведе в бъдеще), ясновидство (способността да вижда неща, които не са в пространството) и психокинезата (способността да променя материята чрез ума).