Терминът, който ни заема, е съставен от две думи, чийто етимологичен произход съвпада, тъй като и двете идват от латински. По този начин движението идва от движението, а преводът произлиза от транслацията, която може да се определи като действие на пренасяне на нещо от едно място на друго.
В състояние на този обект, който се движи е известен като движение. Терминът е свързан с глагола да се движи, който се отнася до измъкване на нещо от позицията, която заема и преминаване към друго. Разклащането на нещо също е известно като движение.
Преводът от своя страна е концепция с няколко приложения. Може да става въпрос за процеса и последиците от преместването на дадена вещ или човек от едно пространство в друго; на вид риторична фигура; на превод на различен език; или на движението, развито от тяло, което проследява крива с широк радиус по отношение на собствените си размери.
Следователно можем да кажем, че транслационното движение е направено от тяло, което очертава голяма крива, ако вземем предвид неговия размер. Това понятие е много често в астрономията, тъй като транслационното движение е това, което правят небесните тела, докато описват своите орбити.
Планетата Земя например извършва четири основни движения: въртене, прецесия, нутация и превод. Най- постъпателното движение е това, което нашата планета извършва около слънцето, което елиптична орбита с приблизителна периметър на деветстотин и тридесет милиона километра.
По-конкретно, на Земята са необходими общо 365 дни, 6 часа и 9,1 минути, за да направи тази пълна революция, докато се движи в космическото пространство със скорост 108 000 километра в час.
Основното последствие от нашата планета, осъществяващо това гореспоменато движение за превод, е, че така наречените сезони на годината (пролет, лято, есен и зима) се провеждат последователно. И не само това, но заради него в различни части на земното кълбо те са в различни сезони. Така например, докато Испания преживява зима, Чили се наслаждава на лятото.
Основополагащо за разбирането на съвременната астрономия и нейните проучвания е да се вземат като отправна точка теориите от голямо значение и станали референции като хелиоцентричната теория, която установява, че цялата Слънчева система се върти около Слънцето. Полският Николай Коперник е този, който се счита за баща на това едно и точно едно от най-добрите му произведения ("De revolutionibus orbium coelestium") е онова, което е установено като истински зародиш на съвременната астрономия.
Проведените от него разследвания са били основни в областта на науката, но по това време те са били разглеждани от Църквата почти като ерес.
Възможно е да се разбере, обобщено, че транслационното движение, което Земята прави, е завоите, които прави около слънцето. Докато развива тази орбита, планетата извършва и въртеливо движение, което включва завъртане върху себе си по въображаема линия, която преминава през полюсите.