Етимологичният произход на термина хардуер, който сега ще анализираме в дълбочина, ясно се намира на английски. И това е, че той е съставен от обединението на две думи на англосаксонския език: твърд, който може да се преведе като „твърд“ и изделия, които са синоними на „нещата“.
Хардуерът обикновено се разграничава между основен (устройствата, необходими за стартиране на работата на компютър) и допълващ (те изпълняват определени специфични функции).
По отношение на видовете хардуер можем да споменем входните периферни устройства (те позволяват въвеждане на информация в системата, като клавиатурата и мишката), изходните периферни устройства (те показват на потребителя резултата от различни операции, извършени на компютъра. Пример: монитор, принтер), входни / изходни периферни устройства (модеми, мрежови карти, USB стикове), централен процесор или процесор (компонентите, които интерпретират инструкции и данни от процеса), и памет с произволен достъп или RAM (използвани за временно съхранение на информация).
В случая на това, което е RAM, трябва също да подчертаем, че има класификация на нея в две големи категории. Така от една страна имаме това, което е известно като динамика, набора от карти, които в компютрите са свързани към шината на паметта на дънната платка, а от друга страна са специалните. Последните, за разлика от първите, не се използват в компютрите като централна памет.
Сред последните трябва да изтъкнем VRAM (Video Random Access Memory), SRAM (Static Memory Random Access) и NVRAM (Non-Volatile Random Access Memory).
Историята на хардуерното развитие, от друга страна, бележи различни етапи и етапи. Говори се за първо поколение (със стъклени тръби, в които са поместени електрически вериги), второ поколение (с транзистори), трето поколение (което позволява стотици транзистори да бъдат опаковани в интегрална схема на силиконов чип) и четвърто поколение (с появата на микропроцесора). Напредъкът в проучванията за нанотехнологии ни позволява да предвидим появата на по-съвременен хардуер през следващите години.
В допълнение към цялата изложена досега информация, не можем да пренебрегнем това, което е известно като безплатен хардуер. Това е изключително важно понятие в сектора, тъй като се отнася до набора от устройства, които се характеризират с това, че всеки, безплатно или чрез заплащане на определена сума, може да получи публичен достъп до това, което са вашите спецификации.
По-конкретно, този тип хардуер може да бъде класифициран, като приема своя характер като отправна точка, което ще доведе до две категории (статично или преконфигурируемо) или според неговата философия. В последния случай ще намерим например безплатен хардуерен дизайн или хардуер с отворен код.