Установяването на етимологичния произход на термина abulia ни води към гръцкото и там намираме думата, от която идва: abulia . Тази дума е съставена от три ясно обособени части: префикса a - което е еквивалентно на „без“, думата boilé, която е синоним на „will“ и накрая суфикса - ia, която може да се преведе като „качество или действие“.
Според това, което се изразява в речника на Кралската испанска академия (RAE), abulia е липса на воля или забележимо намаляване на енергията. Това е промяна в предварителната фаза на доброволната дейност, при която желанието или решението за извършване на действие е нарушено.
Апатията предполага липса на интерес, което води до липса на активност и липса на емоционални реакции. На общ език би могло да се каже, че апатията е липсата на желание да се правят неща или усещането за желание и неспособност поради липса на сила.
Когато човек страда от апатия, изпитва влошаване на волята за действие, което се отразява като нерешителност и усещане за безпомощност. Засегнатият човек изпитва апатия и безразличие към онези проблеми, които преди това са генерирали удовлетворение.
Но не само това. Други ясни симптоми, от които някой страда от апатия, са: абсолютна пасивност, липсата на какъвто и да е вид спонтанно движение или фактът, че са осъществили осезаемо намаляване на времето, посветено на своите хобита или хобита, на социалните си взаимоотношения или Спонтанността.
Конкретен пример за абулия е онзи случай, когато човек чувства, че всеки друг ден ще бъде по-добър от днес; следователно той просто чака пристигането на този ден и междувременно не взема никакви решения и не предприема никакви действия. Човекът чувства, че ако действа, може по-късно да съжалява, тъй като в друг момент може да бъде в по-добра позиция да вземе решение или да извърши действието си.
На психология твърденията, че апатията може да бъде симптом на психично заболяване, като например депресия, на шизофрения, на биполярно разстройство и дистимия. Той дори може да се появи в резултат на мозъчно разстройство, причинено от злополука или от инфекция (като сифилис).
Дистимията, спомената по-рано, е позната още като дистимично разстройство и се характеризира с това, че е хронично афективно разстройство, което носи със себе си, че страдащият не само се чувства тъжен, самотен или меланхоличен, но и с много ниско самочувствие. От генетичен произход изглежда, че той може да бъде подчертан и поради липса на стимули или дори от абсолютно изкореняване.
Безсъние, липса на апетит, социална фобия, неоправдана умора, песимизъм, проблеми с паметта или невъзможност за концентрация и вземане на решения са някои от симптомите, които дават да се разбере, че някой страда от дистимия и като последица също и апатия.
Употребата на лекарства е най-често срещаното лечение, използвано за лечение на това афективно разстройство, което се адресира и чрез психотерапиите.