Определението за градска зона варира в зависимост от държавата, в която е описана. Като цяло една градска зона се характеризира с постоянно обитаване на повече от 2000 жители. Актуализирането на моделите за градско развитие доведе до гъстота на населението, географско разширяване и планирането и създаването на инфраструктури да се комбинират като ключови фактори за разграничаването на този клас райони.
Въпреки че не е правилно да се обобщава, може да се каже, че градските райони са склонни да имат по- висока повърхностна цена и по- ниско присъствие на заетост в първичния сектор, отколкото селските райони. От друга страна, градските райони предлагат по-голям набор от ресурси за оцеляване на хората.
В този смисъл трябва също да се подчертае, че все повече различните власти на тези градове работят с пълен капацитет, за да гарантират, че жителите им не само разполагат с по-голям брой ресурси, за да оцелеят, но и че имат необходимите механизми, за да се насладят качество на живот.
Това по-високо качество на живот се опитва да се постигне например чрез това, което е технология. Как? Разработване на безкрайни проекти и инициативи, които улесняват гражданите да изпълняват различни задачи в ежедневния си живот и също така им позволяват да се насладят на много по-здравословна среда.
Ясни примери за това са онова, което се нарича интелигентни градове. Това са градове, които включват серия от технологични системи, които постигат споменатите два типа цели. Така например, в тях се прилагат устройства, които ги информират къде има безплатни места за паркиране до електрически автомобили, които значително намаляват емисиите на газове, които внасят замърсяване.
И всичко това, без да забравяме използването на възобновяеми енергийни източници, които се налагат в тези градове, в които слънчевата светлина, вятърът или дори движенията на жителите се използват за генериране на необходимата енергия, без да се налага да се прави използване на съществуващите ресурси и които носят със себе си по-голяма деградация на нашата природна среда.
Градските райони като градовете обикновено изпъкват за развитието на своя вторичен (индустриален) и третичен сектор (услуги). Докато продуктите и услугите на града влияят на поведението на селските райони, той доставя селскостопански и животински стоки в градските райони.
Като цяло градското пространство надхвърля границите на самия град, тъй като големите периферни столични райони са склонни да се развиват около него.
Трябва да се отбележи, че според експертите процентът на урбанизация представлява демографският индекс, който позволява да се изчисли и да се знае процентната връзка, която съществува между градското население (тоест онези, които живеят в градове) и общото население на дадена нация. Колкото по-голямо е това число, толкова по-високо е нивото на развитие.
Друг факт, който трябва да се вземе предвид: от Индустриалната революция градското население започна да бъде обект на постоянен растеж. Фондът на ООН за населението (UNFPA) изчисли, че към тази година населението на света е разделено между 50% от селското население и 50% от градското население.