В професионалната психология е клон на психологията, посветена на анализа на човешкото поведение в контекста на една компания и за разработването на работа. Използва се също наименованието на труда и организационната психология, тъй като може да анализира поведението в гражданските или държавните образувания.
Тази психологическа област, с която се занимаваме сега, можем да установим, че тя води началото си през 16 век и по-конкретно в работата, написана от Хуан Хуарте де Сан Хуан, озаглавена „Изследване на Ingenios para las Ciencias“. Някои предшественици от тази област, които в началото бяха известни с името индустриална психология.
Трябва обаче да се подчертае, че концепцията, която имаме и разбираме като професионална психология, идва директно от еволюцията на проучванията и работата, извършена в началото на 20 век от автори като Х. Файол или У. Тейлър. Последният се открои по-специално, тъй като той извърши поредица от действия и анализи с ясната цел да намери методите на работа с най-високи резултати от ефективността, да подбере най-добрите мъже за всяка позиция и също така да ги обучи за постигане на целите желания.
Трудовата психология може да бъде определена в рамките на
социалната психология, въпреки че има своя методология. Интересът му е поставен в поведенията, които хората развиват в работния контекст, извършвайки анализи от различни подходи (социален, групов и индивидуален). Целта на дисциплината е да подобри благосъстоянието на работниците.
Трудовата психология поддържа, че организациите и търговските компании съставят системи, изградени от хора, които си взаимодействат и чиито действия са взаимозависими. Тези системи, от друга страна, се влияят от контекста.
La psicología laboral se orienta al funcionamiento de estas entidades mediante un énfasis sobre sus recursos humanos. Al estudiar los vínculos dentro del sistema, puede brindar pautas que mejoren el rendimiento y su efectividad.
Трудовата психология взема предвид, че в организациите съществуват два типа системи: формална система, която апелира към рационалност да се използват наличните средства и да се управлява поведението на работниците по такъв начин, че операцията да има предвидимост и че може да постигне целите; и неформална система, която се развива според натиска, оказван от формалната система и реакциите на хората чрез поведение, което не може да се предвиди от организацията.
В допълнение към всичко това можем да заявим, че професионалната психология извършва изучаването на различни области с единствената цел да постигне необходимите резултати чрез съвкупност от различни фактори. По-специално шест са гореспоменатите области на анализ:
- Психологията на персонала. Става въпрос за анализ на способностите, капацитета, уменията и нуждите на гореспоменатия персонал, за да се повиши ефективността на работата чрез обучение и подбор.
- Ергономичност. Той отговаря за изучаването на връзките между човека и екологичните аспекти, които го заобикалят.
- Организационно развитие. Става въпрос за промяна и адаптиране на различните организации, за да ги направят по-ефективни и ефективни.
- Организационно поведение. Той е посветен на анализиране на влиянието, което организациите оказват върху поведението или поведението на хората.
- Професионални консултации.
- Трудови отношения.