Преди да пристъпим към откриването на значението на термина дихотомия, дайте ни информация за етимологичния му произход. В този случай можем да установим, че произлиза от гръцки език, по-специално от думата „дихотомия“, която е резултат от сумата от три компонента на този език:
-Понятието „казано“, което може да се преведе като „в две части“.
-Именникът „том“, което означава „отрязвам“ и произлиза от глагола „temnein“, който е синоним на „cut“.
-Наставката „-ia“, която се използва за обозначаване на „качество“.
А дихотомия е разделяне или отделяне в две части. Концепцията може да се използва в различни области.
Въз основа на всичко по-горе можем да установим, че сред синонимите на дихотомията са разпокъсаността, бифуркацията, разделянето или сегментирането. Напротив, сред антонимите им се открояват лигация, съюз или връзка.
В нашия живот и в цялата история хората са се сблъсквали с редица дихотомии, които са били и продължават да бъдат много присъстващи. Сред най-значимите можем да изтъкнем доброто и злото, небето и ада, тялото и ума…
В ботаниката бифуркацията на клон или стебло се нарича дихотомия. Дихотомичното разделяне се отнася до факта, че въпросната структура е разделена на две части, които са почти идентични.
Идеята за дихотомията се появява и в анатомията в същия смисъл. Трахеята например преминава през дихотомия, която води до появата на бронхите.
В областта на лингвистиката трябва да подчертаем съществуването на това, което е известно като дихотомия на Соссюр. Швейцарският лингвист Фердинанд дьо Сосюре (1857 - 1913) е създателят на тази теория, в рамките на която той говори за изучаване на езика синхронно и диахронно, като същевременно се позовава на това, което нарича външна лингвистика и вътрешна лингвистика, например. Като не забравяме, че определи силата на обмена и духа на камбанарията да са върху езика.
За философията дихотомията е класификационен метод, който предполага последователно разделение на понятията на две. По този начин, от концепция А понятията В и С са получени. На свой ред, понятието B излъчват понятия D и Е, докато понятието С възникнат понятия F и G. И така нататък.
В логиката разбира дихотомия като разпределението на общ принцип в две: специфична концепция и неговата съответна отрицание. Тази процедура се извършва, когато, като се започне от ситуация, има два пътя, които са противоположни или противоречащи един на друг.
Понякога се говори за фалшива дихотомия или лъжлива дилема, за да се посочи представянето на две опции като единствените възможни алтернативи, без да се разглежда съществуването на други пътища. Това е често срещано в избирателните процеси, при които двама кандидати се открояват от останалите и се поляризират един друг, изключвайки останалите. Да предположим, че в една страна най-известните кандидати за президент са двама: лидер на Консервативната партия и друг на Либералната партия. Следователно избирателите са представени с дихотомия: избор между консервативен модел и либерален модел. Съществуват обаче и други кандидати (от Радикалната партия, от Социалистическата партия, отНационалистическа партия и др.), Които имат различни предложения. Ето защо дихотомията, в случая, е невярна.