В cognitivismo представлява поток от психологията, който се специализира в изучаването на познание (мисловните процеси, свързани с познания). Следователно когнитивната психология изучава механизмите, водещи до развитието на знанието.
Изграждането на знанието включва няколко сложни действия, като съхраняване, разпознаване, разбиране, организиране и използване на информацията, получена чрез сетивата. Когнитивизмът се стреми да знае как хората разбират реалността, в която живеят, от трансформацията на сетивната информация.
За когнитивизъм знанието е функционално, тъй като когато субектът е изправен пред събитие, което той вече е обработил в ума си (тоест, че вече знае), той може по-лесно да предвиди какво може да се случи в близко бъдеще.
Знанието помага на хората да разработят планове и да си поставят цели, като минимизират шансовете за преживяване на отрицателна последица. Поведението на човешките същества съответства на познавателните и очакванията на познатото.
Когнитивизмът се проявява като еволюция на поведенческата психология, тъй като се опитва да обясни поведението от психичните процеси. От друга страна, бихевиористите разчитаха на връзката между стимулите и реакциите.
Следователно когнитивните психолози подчертават, че в зависимост от това как човекът обработва информация и разбира света около нея, тя развива определен тип поведение. Човешките същества контрастират на новата информация със своята познавателна структура и оттам оформят действията си.
В пълната теория за когнитивното развитие , разработена от известния психолог Жан Пиаже, са изложени двата атрибута, които според него представляват интелигентност: организация, етапи на знанието, които водят до различно поведение във всяка ситуация; на адаптация, което е свързано с придобиването на нова информация и да действа настанят такава информация.
Връзка с конструктивизма
Според парадигмата на когнитивизма ученето е процес, който включва промяна на значения в ума и това се случва умишлено, след като човек активно взаимодейства с информацията, която събира от своята среда. Тази гледна точка възниква в края на 60-те години на миналия век като преход между парадигмата на бихевиоризма и съвременните теории на психопедагогиката.Емилия Ферейро Шиави, психолог и писател, роден в Аржентина през 1936 г., е важна фигура в изучаването и изследването на психологията. По отношение на когнитивизма той изтъква, че той се фокусира върху умственото представяне и съответно върху измеренията или категориите на познавателните, които са възприятие, внимание, език, памет, мисъл и интелигентност.
Ферейро също добавя, че когнитивизмът има тенденция да прибягва до различни подходи за обяснение на учебния процес, сред които е обработката на информация. От друга страна, също така е важно да се анализира начинът, по който актовете се ръководят от менталните представи и как са конструирани.
Накратко, когнитивизмът е независим процес, който се състои в декодиране на значения за придобиване на дългосрочни знания и разработване на стратегии, които да могат да мислят свободно, да изследват и учат, а това прави целия предмет ценен сам по себе си.
От това следва парадигмата на конструктивизма, тъй като това е начин за разбиране на обучението като активен процес, при който всеки човек изгражда своя собствена реалност и собствени преживявания. За конструктивизма всеки човек доброволно се ангажира с другите, за да научи и генерира знания, като основополагащо се на обратна връзка, за да придобие съдържание.