А ключ е код от знаци се съгласиха, че се използва за предаване на тайна или лично съобщение. Етимологичният произход на термина се намира в латинската дума clavis , която означава ключ.
Ключов е също знакът или комбинацията от знаци, която ви позволява да управлявате определени устройства или да влизате в ограничено пространство. Това използване на концепцията е много често в Интернет, където ключовете или паролите позволяват на потребителя да получи достъп до личния си имейл акаунт или друга услуга ( „Паролата към моя имейл акаунт е рожден ден на дъщеря ми“ ).
Тези две значения на понятието ключ са свързани с неговия етимологичен произход, тъй като ключът функционира като ключ за достъп до секретно съобщение или частна информация и съдържание.
От друга страна, ключът е нещо фундаментално или решаващо, което позволява да се обясни или оправдае нещо: „Ключът към победата беше изпълнението на вратаря“ , „Утре ще бъде ключов ден в процеса за тройното престъпление“ , „Ключът Няма такова нещо като успех, дори ако всички се стремят да го търсят ” .
В архитектурата камъкът, използван за затваряне на арка или свод, е известен като ключ.
Концепцията в музиката
В областта на музиката ключът е знак, който се пише в началото на персонала, за да се определи името на нотите, които ще се появят след това. Най-често използваният ключ в музиката е висок ключ.
Има много възможности за чиновници и позиции на персонала, но само седем от тях се използват. Важно е да се отбележи, че за да има мелодия, съставена на персонала, за да има смисъл и съгласуваност, тя трябва да съдържа ключ в началото; Освен това може да се променя през цялото парче. Когато се извършват модулации, не е необходимо да се сменя ключът, ако той ще се върне към първоначалния ключ, но ако промяната е пълна и ще бъде запазена до края на работата, е необходимо да промените ключа, който се използва.
Инструментът, който свири на партитурата, трябва да съответства на диапазона от ноти, наложени от този ключ. Основната цел на ключа е да изясни максимално написаното, като избягва възможно най-много разясненията, така че четенето на тази партитура да е просто и изпълнителят да може да разбере и нишката, която композиторът трябваше да избере една или друга нота, т.е. в рамките на тоналност.
Търсенето на по-голяма яснота е, че някои клавиши изпаднаха в употреба. Такъв е случаят с ключа на SOL в третата, тъй като неговата теситура и името на бележките е точно еквивалентна на ключа на DO в началото и следователно няма много смисъл, че има различни ключове, които да изразяват едно и също нещо и то е избрано за един от тях, който е станал академичен и универсален.
Трябва да се спомене, в случай че не е ясно, че основната цел на клавесина е да маркира теситурата, в която трябва да се тълкува посоченото произведение. Четвъртият клавиш на C е най-използваният в пиано партитури и показва, че ще започне от централния C.